Полезно

Зъби

Зъбите са костни образувания в устната кухина, които служат за откъсване на хапката и първична механична обработка на храната. При животните служат и като оръжие за защита, и нападение. Участват в образуването на звуците от речта. Те се разполагат в два реда – горна и долна зъбна редица. Има четири основни вида зъби, в зависимост от тяхната преобладаваща функция: резци – служат за захапване и отрязване/откъсване на хапката; кучешки – забиват се в хапката при нейното захващане и служат за задържане, докато тя бъде откъсната. Кучешките зъби са най-добре развити и функционално натоварени при хищниците. При тревопасните животни кучешките зъби липсват или изникват само при мъжкарите. 1. Предкътници – служат за механично раздробяване на хапката. 2. Кътници – служат за механично раздробяване и сдъвкване на хапката. 3. Мъдреци – последните четири кътници при човека се наричат така, защото изникват при завършването на физическото му развитие. Броят и местоположението на различните видове зъби от лявата страна на всяка зъбна редица съответства на броя и местоположението на зъбите от дясната страна. По време на ембрионалното развитие на бозайниците и след раждането им изникват т. нар. млечни или временни зъби. В периода между пубертета и окончателното завършване на физическото развитие временните зъби опадат и се заменят от постоянни.Общият брой на постоянните зъби при човека е 32, а на временните – 20.

Зъбът е изграден от:

- емайл;

- дентин;

- зъбна пулпа;

- зъбен цимент;

Млечните зъби при човека започват своето залагане през 7-ата ембрионална седмица (резци), а последни се залагат кътниците – 10-а ембрионална седмица. От млечните зъбки на детето първи започват да изникват долните резци – между 6 и 10 месец, а последни изникват (25 – 33 месец) кътниците. В четвъртия до деветия ембрионален месец се залагат зародишите и на постоянните зъбиПостоянните зъби на човека започват да изникват към 5,5- 6-а година, процесът приключва на около 13-годишна възраст. Последни изникват мъдреците – между 16 и 21 година, които обаче може и изобщо да не поникнат.

Профилактика

В САЩ редовна профилактика и хигиена на устната кухина се прави на цялото население вече повече от 30 години и то в държава с 200 годишна история, всички ние знаем, какво е това холивудска усмивка.

Зад океански факти:

18 метра конец за зъби купува годишно един човек в САЩ при норма: 110 метра конец за зъби би трябвало да използва човек годишно;

- 1.8 млн. долара харчат американците на година за паста за зъби;
– 775 млн. долара харчат американците на година за четки за зъби;

- 78% от американците имат поне един кариес до 17-годишна възраст;

- 74% от американците имат някакво заболяване на пародонта;

- 50 млн. долара харчат американците на година за грижа за зъбите;

- 100 млн.долара харчат американците на година за грижа за косата;

- 300 млн. долара харчат американците на година за лотарийни билети;

- 45-70 секунди е средното време, което повечето хора отделят за миене на зъбите си в САЩ,при норма:3 минути за това.

Хигиена на устата

Хигиената на устата заема първостепенно място в комплекса от профилактични мероприятия, чиято основна цел е запазване на тъканите и органите в устната кухина. От чистите зъби лъха здраве и красота. Те придават своеобразен чар на човека, на неговата усмивка.

Зъбите подготвят храната за пълноценното й усвояване от организма. Съхраняването им до дълбока старост е най-актуален проблем на устната профилактика.
Основни елементи на устната профилактика са: хранителна и флуорна профилактика, хигиена на устата и активно лечение на стоматологичните заболявания в техния начален стадий.

Задачите на хигиената на устата:

1. От страняване на зъбните отлагания /зъбен камък, зъбни налепи – хранителни, професионални и други/, тъй като те са причинни фактори на основните стоматологични заболявания;

2. Подобряване на структурата на твърдите зъбни тъкани, на устната лигавица и опорно-държащия тъканен комплекс, и устойчивостта им спрямо действието на външни вредни фактори;

3. Удовлетворяване на естетиката и психо-емоционалния тонус на човека.

Тези задачи се постигат чрез поддържане на висока индивидуална /лична/ и професионална /медико-стоматологична/ хигиена на устата. На влиянието на устната хигиена са подложени всички органи и структури в устната кухина: твърдите зъбни тъкани /емайл, цимент/, устната лигавица и венците, както и естествената им среда /венечен секрет и слюнка/. Интересът към зъбната плака е голям. Изследвани са произходът, съставът, структурата, развитието и активността на зъбната плака и влиянието й като болестотворен фактор на кариеса и заболяванията на парадонта. Честа причина за увреждане на тъканно-функционалния комплекс на устната кухина е зъбният камък. Отстраняването му е основен момент в професионалната устна хигиена. Високата хигиена на устната кухина, заедно с флуоризация и рационално хранене са основни насоки в профилактиката на зъбния кариес.

Средства и начини за поддържане на устната кухина :

Зъбната плака е налеп,който се образува върху повърхността на зъбите. Тя представлява меко образувание, съставено от микроорганизми и продукти на тяхната дейност. Плаката е плътно прикрепена към зъбните повърхности и не се отделя при изплакване на устата. Повърхностите, върху които се образува и задържа най-много плака, са и главните места за развитие на зъбен кариес.Най-ефективен и безвреден начин за от страняване на зъбната плака е механичното почистване с помощта на четка и паста.

Основното предназначение на четката е да отстранява ефикасно плаката, като има достъп до всички места в устата. Необходим е грижлив подбор на четката за зъби съобразно възрастта и състоянието на устната кухина. Зъбните четки са ръчни и електрически. Широко разпространени са ръчните четки. Дръжката трябва да бъде под ъгъл спрямо четката, за да улеснява хигиенните процедури. Формата на работна та повърхност на четката трябва да бъде такава, че да позволява почистването на всички повърхности на зъбните коронки и на междузъбните пространства. През миналият век у нас се предпочитаха четки от естествен косъм. Тези четки обаче не са ефикасни за целите на устната хигиена. През последните години все повече се използуват четки за зъби, изработени от изкуствени влакна със заоблен връх, които не дразнят меките тъкани в устната кухина, по-добре отстраняват зъбната плака и имат антисептично действие.

Най-трудно се почистват задните повърхности на зъбите и най-вече междузъбните пространства, За почистване на междузъбните пространства се употребяват копринени конци /зъбен флос/ – на восъчени и ненавосъчени/, но винаги след четкането.

ВЯРНО ЛИ Е ТОВА?

Според приетата в Европа номенклатура „всяка промяна в областта на зъбите и челюстите, освен патологичната си структура, има и далечно действие“, а „всички изменения в организма, които могат да предизвикат патологично въздействие върху други органи и системи“ се определят с понятието „огнище“ или „фокус“. Стоматологични огнища могат да бъдат зъби с хронични пулпити, гангрена, хронични периодонтити (грануломи), девитализирани зъби (дори и при правилно проведено кореново лечение), остатъчни зъбни корени, възпалителни заболявания на пародонта (венците), електропотенциални разлики при полиметалия в устата и др. Стоматологичните огнища често са водеща причина при:

- заболявания на нервната система – невралгии, неврити, парези, множествена склероза и др.

- кожни заболявания – дерматити, псориазис, екзема и др.

- очни заболявания – ирит, увеит, иридоциклит и др.

- други заболявания като: бронхиална астма, гламерулонефрит, ревматоиден артрит, психични разстройства и др.

При налични системни заболявания стоматологичните огнища могат да съпътстват и утежняват протичането им, без да са причина за тяхното възникване. Често при пациенти, носители на стоматологични огнища, е налице т. нар. фокален синдром. Той се изразява с неспецифични субситивни оплаквания като:

- леко повишена температура;

- главоболие;

- лесно настъпваща умора;

- изтощеност и безсилие;

- внезапно сърцебиене;

- световъртеж;

- шум в ушите;

- временни смущения на зрението;

- изтръпване на езика;

- безпричинно чуство за студ и др.

Първичната профилактика на фокалните заболявания се основава преди всичко на предпазване от развитие на зъбен кариес и венечни заболявания. Необходими са оптимални оралохигиенни грижи за устната кухина, правилен режим на хранене, провеждане на флуорна профилактика при бременни и деца. Задължителни са редовните профилактични прегледи при стоматолог – поне веднъж на 6 месеца, с оглед провеждане на специализирана клинична орална хигиена, както и за навременно диагностициране и лечение на вече възникнали заболявания в устната кухина.

Източник: глобалната интернет мрежа.